Запорът е обезпечителна мярка, която цели запазване на движими вещи и вземания у длъжника и възпрепятстването му да се разпорежда с тях.
Запорът се налага от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) чрез изпращане на запорно съобщение до съответната банка по образувано от него изпълнително или обезпечително дело.
1. Запор по изпълнително дело – изпълнителното дело се образува от кредитор (взискател) срещу длъжник въз основа на изпълнителен лист
С изпълнителен лист може да се снабдим:
– след приключило дело по общ исков ред и влязло в сила съдебно решение
– след приключване на заповедно производство по чл.410 от ГПК, по което няма възражение срещу заповедта за изпълнение
– със завеждане на заповедно производство по чл.417 от ГПК
С образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител изпраща заедно с поканата за доброволно изпълнение и запорно съобщение до съответната банка.
2. Запор по обезпечително дело – образува се отново пред съдебен изпълнител въз основа на обезпечителна заповед
Обезпечителна заповед може да бъде издадена по висящо съдебно дело или по бъдещо дело- обезпечение на бъдещ иск.
Разликата между запора по изпълнително и по обезпечително дело е, че в първия случай запорираните суми, налични по банковата сметка се превеждат на ЧСИ, който ги разпределя на взискателите, а по обезпечителното дело, сумата само се блокира.