Интересът към закупуване на паркоместа е засилен, още повече предвид липсата на места за паркиране вече не само в големите градове, а почти навсякъде и малко по-ниските им цени, в сравнение с гаражите. На пръв поглед паркоместата се продават не по-различно от гаражите. В случая обаче търсенето и предлагането, действителните нужди и желания на т.нар. правни субекти, сиреч на хората, далеч не отговаря на правната регламентация.
Паркоместата всъщност не са самостоятелни обекти, каквито са гаражите. Но ежедневно се сключват прехвърлителни сделки с тях. Защо и как се случва това чисто технически?
В акта за собственост местата се описват съобразно чертежите в архитектурните проекти, но се продават като принадлежност към самостоятелни обекти (по см. на чл. 37, ал.4, т.3 от ЗУТ) ИЛИ като идеални части от сутерена на сградата.
Първият вариант не крие рискове за новия собственик, тъй като паркмястото се продава също като таван или мазе . За съжаление обаче масовата практика е местата за паркиране да се прехвърлят като идеални части от сутерена на сградата или дворното място, на които би трябвало да съответстват границите на описаното паркомясто. Тези идеални части могат да се прехвърлят свободно, но каквото и да е написано в нотариалния акт, никой не може да ни гарантира, че на тях съответства именно съответното паркомясто с описаните граници и местоположение. По тази причина и не можем да противопоставим на трети лица правото си точно ние да ползваме съответното обособено място за паркране, въпреки че сме собственици на определени идеални части от подземния етаж в сградата.
Съществува възможност, когато паркоместата представляват общи части (по см. на чл. 37, ал. 4, т. 2 от ЗУТ) ползването им да бъде разпределено от общото събрание на етажната собственост. Ако местата за паркиране са разположени в двора, то следва да бъдат спазени изискванията за минимално озеленена дворна площ.
Разпределението на ползването на свободната площ от дворното място може да бъде извършено не само чрез определянето на отделни участъци за индивидуално ползване от отделен етажен собственик или собственик на земята, но също и чрез разпределянето на отделен участък от свободната площ за общо ползване от част от етажните собственици или собственици на земята (Решение № 199 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5955/2014 г.).
Важно е да се подчертае, че когато паркоместата се намират в общи части на сградата, всички собственици на самостоятелни обекти, които притежават идеални части от съответните общи части (най-често двора на сградата), имат право да ги ползват, а не само тези, на които е първоначално разпределено ползването (обикновено с нотариалния акт за учредяване на право на строеж). (Определение № 15 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2020 г., II г. о., ГК,)